Имало едно време един принц, които вярвал във всичко, освен в три неща. Той не вярвал в съществуването: на принцеси, острови и в Бога. Бащата на принца, кралят, веднъж му споделил, че такива неща в света не съществуват. Във владенията на баща му никога не е имало принцеси, острови и никакви признаци на Бога.      Един ден принцът избягал от двореца и се озовал в друга страната. В нея от крайбрежието й, той могъл да види чудни острови и странни същества, които ги населявали. Те по невероятен начин карали кръвта му да кипва. В същото време, докато той бил зает в търсене на лодка към него се доближил един старец в плащеница. - Това истински острови ли са? - попитал младият принц. - Разбира се, това са истински острови, - отговорил човекът. - А какви са тези странни, възхитителни същества? - Това са истински, най-обикновенни принцеси. - Тогава Бог също трябва да съществува! - възкликнал принцът. - Аз съм Бог, - отговорил му възрастният в плащеницата и се поклонил.   Младият принц с всички сили побързал към дома си.   -Ти се завърна обратно, синко! – го поздравил баща му на прага. -Аз видях, че съществуват острови, видях възхитителни принцеси, говорих и с Бога – споделил принцът с укор в гласа си.   Царят отвърнал непоколебимо: - В действителност няма острови, няма принцеси, няма и Бог. - Но аз ги видях! - Кажи ми тогава, в какво беше облечен Богът? - Той беше облечен във вечерна плащеница. - Имаше ли навити ръкавели на плащеницата си?   Принцът си спомни, че ръкавите бяха наистина навити, а Царят се усмихна. - Това са обичайните магьоснически дрехи, излъгали са те, синко!   Принцът отново се завърнал в другата страна, отишъл на същия бряг и се срещнал с човека в плащеницата. - Кралят, моят баща ми каза, кой сте Вие – обърнал се към него възмутено принцът. – Миналият път Вие ме излъгахте, но този път няма да успеете. Сега аз знам, че това не са истински острови, и на тях не са истински принцеси, защото вие сте просто един магьосник.   Човекът на брега се усмихна в отговор: - Излъгали са те, моето момче. В царството на баща ти има много острови и принцеси, но той те е покорил със своите способности, и ти не можеш ги видиш. Замислен принцът се завърнал у дома. Виждайки баща си, той го погледнал право в очите. - Истина ли е това, че ти не си истински цар, а си само обикновен магьосник? - Да, сине мой, аз съм просто един магьосник. - Значи ли това, че човекът на брега е бил Бог? -Това значи, че човекът на брега е просто друг магьосник. –отвърнал баща му. -Аз трябва да разбера истината, истината, която се крие зад магията! - Зад магията няма никаква истина – му споделил Кралят.   На принцът му станало много тъжно. Той казал: "Аз ще се самоубия." С помощта на магията, царят извикал смъртта. Смъртта застанала на прага и със знаци подканяла принца да дойде при нея. Принцът потръпнал. Той си спомнил за всички красиви, но неистински принцеси и за нереалните, но красиви острови. - Какво да направя - казал той. -аз мога да ги понеса неистински, ще го преживея някак си! -Виждаш ли сине - казал царят, - ето, че вече  започваш да ставаш магьосник.

е само смъртта; животът е сън. (По Шопенхауер.) А какво е опиянението? Какво е оргиастичният транс? Какво е дионисовското разкъсване между живота и смъртта? Истинско или илюзорно? Или дънер, от който се разклоняват истина и илюзия, истинен живот отвъд и лъжовен живот отсам? Добро и зло? (По Ницше.)