Постинг
27.12.2011 16:14 -
Принцът и магът. По Джон Фаулз
Автор: moeto
Категория: Изкуство
Прочетен: 1790 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.12.2011 16:20
Прочетен: 1790 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 27.12.2011 16:20
Имало едно време един принц, които вярвал във всичко, освен в три неща. Той не вярвал в съществуването: на принцеси, острови и в Бога. Бащата на принца, кралят, веднъж му споделил, че такива неща в света не съществуват. Във владенията на баща му никога не е имало принцеси, острови и никакви признаци на Бога.
Един ден принцът избягал от двореца и се озовал в друга страната. В нея от крайбрежието й, той могъл да види чудни острови и странни същества, които ги населявали. Те по невероятен начин карали кръвта му да кипва. В същото време, докато той бил зает в търсене на лодка към него се доближил един старец в плащеница.
- Това истински острови ли са? - попитал младият принц.
- Разбира се, това са истински острови, - отговорил човекът.
- А какви са тези странни, възхитителни същества?
- Това са истински, най-обикновенни принцеси.
- Тогава Бог също трябва да съществува! - възкликнал принцът.
- Аз съм Бог, - отговорил му възрастният в плащеницата и се поклонил.
Младият принц с всички сили побързал към дома си.
-Ти се завърна обратно, синко! – го поздравил баща му на прага.
-Аз видях, че съществуват острови, видях възхитителни принцеси, говорих и с Бога – споделил принцът с укор в гласа си.
Царят отвърнал непоколебимо:
- В действителност няма острови, няма принцеси, няма и Бог.
- Но аз ги видях!
- Кажи ми тогава, в какво беше облечен Богът?
- Той беше облечен във вечерна плащеница.
- Имаше ли навити ръкавели на плащеницата си?
Принцът си спомни, че ръкавите бяха наистина навити, а Царят се усмихна.
- Това са обичайните магьоснически дрехи, излъгали са те, синко!
Принцът отново се завърнал в другата страна, отишъл на същия бряг и се срещнал с човека в плащеницата.
- Кралят, моят баща ми каза, кой сте Вие – обърнал се към него възмутено принцът. – Миналият път Вие ме излъгахте, но този път няма да успеете. Сега аз знам, че това не са истински острови, и на тях не са истински принцеси, защото вие сте просто един магьосник.
Човекът на брега се усмихна в отговор:
- Излъгали са те, моето момче. В царството на баща ти има много острови и принцеси, но той те е покорил със своите способности, и ти не можеш ги видиш.
Замислен принцът се завърнал у дома. Виждайки баща си, той го погледнал право в очите.
- Истина ли е това, че ти не си истински цар, а си само обикновен магьосник?
- Да, сине мой, аз съм просто един магьосник.
- Значи ли това, че човекът на брега е бил Бог?
-Това значи, че човекът на брега е просто друг магьосник. –отвърнал баща му.
-Аз трябва да разбера истината, истината, която се крие зад магията!
- Зад магията няма никаква истина – му споделил Кралят.
На принцът му станало много тъжно. Той казал: "Аз ще се самоубия." С помощта на магията, царят извикал смъртта. Смъртта застанала на прага и със знаци подканяла принца да дойде при нея.
Принцът потръпнал. Той си спомнил за всички красиви, но неистински принцеси и за нереалните, но красиви острови.
- Какво да направя - казал той. -аз мога да ги понеса неистински, ще го преживея някак си!
-Виждаш ли сине - казал царят, - ето, че вече започваш да ставаш магьосник.
е само смъртта; животът е сън. (По Шопенхауер.) А какво е опиянението? Какво е оргиастичният транс? Какво е дионисовското разкъсване между живота и смъртта? Истинско или илюзорно? Или дънер, от който се разклоняват истина и илюзия, истинен живот отвъд и лъжовен живот отсам? Добро и зло? (По Ницше.)
цитирай