Имало едно време един принц, които вярвал във всичко, освен в три неща. Той не вярвал в съществуването: на принцеси, острови и в Бога. Бащата на принца, кралят, веднъж му споделил, че такива неща в света не съществуват. Във владенията на...

Имам отвратителния навик да се ровя с часове из кашоните и прашните лавици с книги в софийските антикварни книжарници. В такива мигове какви ли не авантюристични и налудничави подбуди ми минават през главата, чувствам се като златотърсач...

Бях забравил за употребата на думите, те бяха се свили в мен и тихо чакаха своя миг, за да излязат на разходка.
 Думите като портокал, камък, цвете или прегръдка. Сега искам да те целувам с тях, искам да си представям твоята усмивка. ...

Когато срещна камък с необикновенна форма и цвят имам навика да го взимам от мястото му, да го огледам и после внимателно да го сложа в съкровищницата на спомените си. "Обсидиан, смеещият се камък" на Лена Койнова е повече от интересен, ...

Лулу се върна в града, кой би си го помислил? С вирнат нос тя събираше мазните погледи отправени към нея от бистрата. Зяпачите не успяваха да допият последните капки от сутрешното си кафе и те попиваха по мъчноизгладените им панталони. Д...

Вторник
той
Днес отворих своя гардероб, множество дрехи чакат там умислени. Късам ги на парчета сякаш са спомените от отминалата зима. Не, не съм тъжен. Може би не искам да се връщам отново към тях, те носят аромата на парфюм, който бих ис...

Събудих се със страшен зъбобол. Идеше ми да си превържа главата с кърпа и да хукна към първия срещнат стоматолог. Нямам спомен как съм се облякъл, тичах след болката и си мислех- защо ме наказваш Господи? Съзнанието ми отговори- върви и ...